МИЛОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Който има мил поглед; милоглед. После се заредиха мисли за дома: пак щеше да види майка си, Христа, Петра .. А може би и ще зърне нейде оная милоока Анка, дъщерята на Иван Бояджията. Ст. Дичев, ЗС I, 501. В очите на това животно светеше едно умиление и едно желание, едно възхищение и един привет, едно добро сърце, самичко и скромно .. Тая милоока крава се радваше на разкошната зелена тревица на двора. Елин Пелин, Съч. V, 59-60.