МИЛО̀РД, зват. (остар.) -е, м. 1. Обръщение към лорд. — А сега, милорд, да сключим една почтена сделчица, като честни търговци. Аз ще ти дам хинин, оръжие и водачи да те отведат. П. Бобев, К, 22.
2. Обръщение към висш служител (обикн. съдия) в английско говорещите страни. — Вярно е, милорде, — каза засмян маркизът, — че само един англичанин може да ми направи едно подобно странно предложение. Р, 1927, бр. 243, 3. „Тука страданието е еднакво за всички, милорде, и ний не страдаме по-малко от нашите любезни съотечественици, христианете.“ НБ, 1876, бр. 3, 10.
— От англ. my lord и фр. milord.