МИЛОСТЍВНО. Остар. и диал. Нареч. от милостивен; милостиво. Забегала Мила милна черка. / Макя Мила милостивно тражи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 179.
МИЛОСТЍВНО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Дарение за издръжка (построяване) на църкви, манастири; милостивня. Един поп попувал на едно село. Па тръгнал веднъж да пише милостивно по селата. Един човек имал саде една кравица. Казал: „Какво да пиша, дедо попе, саде една кравица имам, с това живеа.“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 499. Та си слезни доле поле, / доле поле по рискяне, / по рискяне, по боляре, / та напиши милостивно: / Суо злато, чисто сребро, / та си манастир догради! Нар. пес., СбНУ IV, 21.