МИЛОСТЍВНЯ ж. Остар. и диал. Дарение за издръжка (построяване) на църкви, манастири; милостивно. Помогни ми, Боже милостиви, / помогни ми врати да отворим, / с олово че манастир да покрием, / .. / я чем, Боже, стар егумен да сам, / а моите педесе дружина, / по крайнина милостивня че бера! Нар. пес., СбНУ XLIII, 427. Па си везе това ситно книже, / па си ойде Дуко на дворове, / па питува Дука посилника: / .. / — Фала тебе, Дуко посилниче, / да ми пишеш малко милостивня, / да я съм си от Света Горица. Нар. пес., СбНУ XLIII, 206. Че си стаем калуджйерче [калугерче] / да си одим по селата / да писуем милостивня. Нар. пес., СбНУ XLIII, 112.