МИЛОСЪ̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който проявява състрадателно отношение и готовност да окаже помощ на някого. По-тихи и по-милосърдни, момичетата слушаха мълчаливо и мислеха за болките и страданията на утрепания старец. Й. Йовков, Ж 1945, 229. Аз не съм толкова милосърден, да поемам чужди грехове. В. Геновска, СГ, 288. Когато изтече определеното време, от небето ще завали огнен дъжд, .. Децата уплашено се притискаха към майките .. А служителят на милосърдния бог продължаваше да вещае. ВН, 1960, бр. 2865, 2. И като бяха милосърдни, те ся наскърбиха за злочестината на съседите си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 210-211.
◊ Милосърдна сестра. Остар. Медицинска сестра. Той мечтае как ще лежи в болниците, как лекари и милосърдни сестри ще се грижат денонощно за него, как най-сетне той оздравява и се прибира у дома си. Г. Караславов, Т, 94.