МИЛТИЗЍМ м. Остар. Мюлтезим. Ей че идат в царско име / пусти, гладни милтизими, / мъка му да присвояват. Ив. Вазов, В, 4-5.

— От араб. прeз тур. mültezim. — Друга форма: милтизъ̀м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)