МЍМИКА ж. 1. Движение на лицевите мускули като израз на душевни състояния. При това лицето на Пепи приема някакъв свръхтрагичен израз, като че тя сама се готви да издъхне за чест и слава на оперното изкуство, ала туй, разбира се, е само неизбежна мимика, която трябва да подскаже как е изглеждала Виолета в предсмъртния си час. Св. Минков, РТК, 150. Тя прави мимика на изненада с пълните си устни. Една вулгарна кабаретна мимика, която разкрива хубави бели зъби. Б. Райнов, НН, 270. Той говореше непрекъснато, а мимиката на лицето му се менеше най-чудновато и най-смешно. Й. Йовков, ΒΑΧ, 52. Зад Чукурски седеше Груев .. Острите му очи следяха отдалеч разговора между Борис и Коен, мъчейки се да отгатнат съдържанието му по мимиката на лицата им. Д. Димов, Т, 138. Чувствата се проявяват в мимиката, т. е. като изразни движения на лицето. Псих. Х кл, 67. Създаването на пълен с живот образ на човека ето задачата на художниците; затова те се стремят портретираният да запази типичната за неговото лице мимика. ОФ, 1950, бр. 1773, 4. // Такова движение за изразяване на нещо. Ян Бибиян слезе при тях. Те почнаха дълга церемония от поклони и подскачания и след това водачът почна да обяснява с мимики, жестове и думи, като се биеше по гърдите и по челото и сочеше небето. Елин Пелин, ЯБЛ, 140. Опитах се с мимика да си поръчам ядене, но тъй като келнерът не ме разбра, аз си послужих с майчиния си език, като го украсих с руски. Г. Белев, КВА, 282.

2. Театр. Изкуство за изразяване на чувства и мисли чрез движения на лицевите мускули. Освен с гласа си глас на истински в помислите си католик Сарафов тук се преобрази и с други не по-малко важни качества: мимика и способност за лицева изразителност. Ст. Грудев, ББ, 93. Вашият подробен разказ за най-тънките действия на партньора, за най-дребните изменения на неговите движения, мимиката, .., израз на лицето и т. н. свидетелства за вашето изострено внимание към обекта на въздействието. Н. Лилиев, Т, 10. Пантомимата беше изпълнена от любители с успех и мярка, с ярка изразителност на жеста и на мимиката, под съпровод на интересни звукови ефекти. ВН, 1955, бр. 184, 1. Търсил съм винаги да постигна образа по най-прост, естествен начин, .. Затова съм бивал твърде пестелив в жестове, мимика. Ив. Димов, АИДЖ, 119.

— От гр. μιμικός 'подражаващ' през фр. mimique или рус. мимика.


Източник: Речник на българския език (онлайн)