МИМЍКРИЯ ж. 1. Биол. Способност у някои животни и растения като защитна реакция да подражават на форми и цветове на други животни или растения, а също и на предмети от околната среда. Има случаи, когато някои животни с лъжепредупредителна окраска до съвършенство имитират предупредителните рисунки, формата на тялото, та дори и навиците на други животни с предупредителна окраска. Това явление носи името мимикрия. М. Йосифов, ЗФБ, 56-57. Организмите са се приспособявали към околната среда по различни начини, по разни пътища. У едни се е изработила, постепенно разбира се, защитна багра и форма (мимикрия). ПН, 1935, кн. 5-6, 71.
2. Прен. Книж. Безпринципно приспособяване към окръжаващата среда, към условията за живот. Оказва се на практика, че сивият поток притежава удивителна вирулентност: той е овладял до съвършенство изкуството на мимикрията, често парадира с новаторски амбиции и дръзко е готов да ви обвини дори в невежество. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Този кариерист е разобличен, но не и победен, защото добре е успял да овладее както мимикрията, така и „защитните“ средства на кариериста. Пл, 1969, кн. 6, 93.
— От англ. mimicry.