МИМОХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Бегъл, случаен. По-после аз намерих в записките на З. Стоянов, том II, тук-там някои мимоходни бележки за срещнатия „контрашайка“. Ив. Вазов, Съч. ХV, 14. Будният ум не оставя да умре някоя плодоносна идея, зародена в него. Макар най-мимоходна, най-нищожна наглед да е тая идея — .., нейното появяване на свят е едно благодеяние. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 166. Той беше разкъсал завесата, която скриваше от очите ми бедността на немската литература; той беше разрушил жестоко някои от моите предубеждения; на родното небе бяха останали само малко значителни звезди, бидейки другите обявени само за мимоходни светлинки. М. Арнаудов, Г, 102.