МИНА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от минавам и от минавам се. Вдясно от къщата е градината, като помежду остава място за минаване. Й. Йовков, Б, 48. Нищо не ги отклоняваше от увлекателното четене, нищо не ги спъваше. Нито разлюляването сегиз-тогиз на вагона, .., нито минаването и преминаването на пътниците по дългия коридор. Д. Калфов, Избр. разк, 251. Иванка Руменова скоро се досети, че зачестилите минавания на Брашнаров по тая улица не бяха заради братовчедка му. Д. Талев, ПК, 413. На няколко места из етажите има стъклени колички-долапчета със закуски, от които на минаване, без да губиш време, можеш да си купиш сандвич или сладкиш. Г. Белев, КР, 23.