МЍНДА̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бадемов, бадемен; миндалов, миндален. Една много добра храна става от тъй нареченото „frangipane“, за което млекото са изварява съвсем догде остане сухо и са смесюва с миндалево брашно и със захар. Ч, 1875, кн. 6, 265.


Източник: Речник на българския език (онлайн)