МИНДАЛОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Бадемовиден. Под веждите горяха две черни, изрязани миндаловидни очи с дълги клепки и с любовен поглед. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Известно време неговите [на Михаил Трофимич] миндаловидни очи ме гледат проницателно. Кр. Кюлявков, СП, 81.