МИНДЕРЛЪ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от миндерлък. Сичко гледало на него весело и щастливо: и таванът, .., и саханите, и лучникът, и белите нагръдки на жена му, които час по час дохождали при него и сядали на миндерлъчето. Л. Каравелов, Съч. VII, 9.