МИНДЍЛ1 м. Диал. Домашна постелка за трапеза; миндилка, месал. Той [Беловенски] смъкна от полицата бяла презполовена воденичарска пита, сложи я върху застлания миндил на рогозката и отново покани гостенина си. К. Калчев, ЖП, 129. Когато тя сложи блюдината и зе да разпостила един миндил на столината ми, едвам ся събудих от тежкий си сън. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 39.
— От араб. през тур. mеndil.
МИНДЍЛ2 м. Диал. Домашно животно от дребна порода. Тия овци, нашите, са хранили населението толко години още от турско и сега отведнъж не струват. Миндилите на плевенчани – добри! Трябваше да си вземем от нашите овци. Ст. Даскалов, СД, 525.
— От тур. midilli 'порода дребно конче'.