МИНЕЗЍНГЕР м. Литер. Поет и певец в средновековните германски държави под влияние на френските трубадури, в чиято поезия се възпяват с голяма лиричност любовта и рицарството. Те [народните певци] проникнали и в рицарските замъци. Благодарение на тях през ХII и ХIII в. там се зародило и развило първото през феодализма светско музикално изкуство на рицарите трубадури във Франция и на минезингерите в Германия. Пеене IХ кл, 58-59. Неосъществен остава проектът му [на Ив. Ст. Андрейчин] да издаде и трети том с любовната лирика на Средновековието, (трубадури, трувери, минезингери). Ив. Богданов, СП, 240. Такива [странстващи] стихотворци под названием минезингери (певци любви) и майстерзенгери от немската реч Meisten Janger появили ся после и в Германия. Г. Йошев, КВИ (превод), 195.

— Нем. Minnesinger.


Източник: Речник на българския език (онлайн)