МИНЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, м. Църк. 1. Богослужебна книга на православната църква със службите за цял месец по календарен ред. Те [зографите] обичаха да се заслушват в песните на слепците гуслари. Те купуваха ръкописни и печатни киевски минеи, четяха жития. Вл. Свинтила, СЗЗ, 26. А в гръцките минеи ся дума, че той, като изобличавал юдеите .., възбудил с това жестокостта им и претърпял от тях мъченическа смърт. Т. Бурмов, БКн, 1859, кн. 2, ч. 2, 304. В някои стари минеи (под 8. януари) са упаминава името на някои си Григорий – епископ в Мисия (България). СбС, 166.
2. Църковна книга с проповеди или жития на светците, които се славят през един месец. — Амин, дай боже! .. — обаждаше се от време на време черковният певец, който седеше на клироса пред омазаните и окапани с восък часослови и минеи. К. Калчев, ЖП, 75.
— От гр. μηνατον.