МИНЗЍЛ м. Остар. и диал. Поща, куриер. Заповедите от Цариград ги донасяха татарите с минзил, а прошенията ги носеха саии-бързоходци, които отиваха пешки през най-правата линия за Цариград или другаде. Ц. Гинчев, ГК, 349. Той беше кюрд, сюрюджия, който дохождаше минзил няколко пъти в годината с фермани, буюрунтии и зухурати от Цариград до търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 360.
— От араб. през тур. menzil.