МИНЗУХА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от минзухар (във 2 знач.). По черните припеци тук-там се жълтееше по някое подранило минзухарче. Х. Русев, ПЗ, 184. Ето, пред нозете му жълто цветче на подранило минзухарче. Сл. Боянов, СК, 18. А към края на февруарий един следобед децата донесоха набрани в гората китки свежи, жълти минзухарчета. Пролетта беше дошла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 117. Да излезем на полето, / да набереме иглика, / кукуряк и минзухарче. Елин Пелин, ПБ, 34.