МЍНИЖУ̀П м. Разг. Пола с дължина до над коляното, навлязла в модата през 60-те години на ХХ в.; мини. Видя Ана. С дълги, светли коси и минижуп. Ана в минижуп! .. Вътрешно се съпротивляваше, но не можеше да откъсне поглед от стройното момиче, нежно, светло и хубаво, облечено в бяла блузка и късичка червена поличка. Н. Драганов, ТМС, 91. Пет или шест момичета се зададоха по тротоара с дълги шалове и минижуп. Бяха обути с ботуши, .. Макар и да бяха с високи ботуши, все пак от кончова на ботуша до полата имаше по един метър крак, прикрит само с чорапогащите. Й. Радичков, СР, 213. В стаята седеше едно момиче – хубаво, с минижуп; то неумело потракваше на пишеща машина; като говореше с инспектора, Киро често поглеждаше към голите колене. Р. Михайлов, ПН, 62. Отдалеч, от километри познавам тези обикновени мили жени. Те не носят минижуп, те не са облечени крещящо, модерно. ЖД, 1967, кн. 12, 19.

— От фр. mini-jupe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)