МИНОМЀТ м. Воен. Късо артилерийско оръжие, което бие с отвесен огън на близко разстояние и стреля със сухопътни мини; минохвъргачка. Прозорците на партерните апартаменти бяха зазидани с тухли и цимент и от малките им амбразури надничаха дулата на противотанкови оръдия, картечници и миномети. П. Славински, ПЩ, 317. Някои от пратките са попаднали по предназначение — бирмански войски са заловили оръжие, сред което 75-милиметрови противосамолетни оръдия, миномети, бомби и автомати. ОФ, 1961, бр. 5138, 4.
— От рус. миномет.