МИНОТА̀ВЪР, мн. -ври, след числ. -въра, м. Митол. В гръцката митология — баснословно чудовище с човешко тяло, но с глава на бик, затворено от цар Минос в лабиринта на остров Крит и хранено с човешко месо до убийството му от Тезей. Микенците създали митологичната фигура на минотавъра (получовек — полубик). Д. Велев, К, 12. ● Обр. Ах, нашата столица е лют минотавър и когото глътне, той е загубен вече. Ив. Вазов, Съч. ХI, 25.
— От гр. собств.