МИНОХВЪРГА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. 1. Който се отнася до минохвъргачка; минометен. Очевидно врагът не беше очаквал тук силен удар, защото минохвъргачната и оръдейната стрелба отначало бе рядка и несигурна. П. Вежинов, НС, 99. Пред нас се простираше широко и равно поле .. Ако тръгнем направо, рискуваме да бъдем открити и засипани с картечен и минохвъргачен огън. Ив. Мартинов, ЗР, 142.
2. Който се отнася до минохвъргач. Бойците стигаха до него, .. и се оттегляха назад, защото около канала тънко съскаха мините на немските минохвъргачни роти. П. Вежинов, ЗЧР, 220.