МИНТА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от минтан. Само поясът и минтанчето ми са лански, ама и те са още като нови. Т. Влайков, Пр I, 241. А теб бих, Черньо, турила / на мали врата долен праг, / та кога мина, замина, / телците да си изкарвам, / чехлите да си изтривам / от твойто пъстро минтанче! Нар. пес., СбНУ LXVI, 197-198.