МИНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мѝна, -еш, мин. св. мѝна̀х, прич. мин. страд. мѝнат, св., непрех. и прех. Минавам. В пътя между Видин и Берковец, като минувахме рано една сутрина реката Цибра по дървен един разкиркетен мост, излезе насреща ни един бик, който подплаши конете и ний с конете и талигата барабар цопнахме в реката. П. Р. Славейков, БП I, ХХVII-ХХVIII. Той [дядо Лулчо] захвана търговия; минува Балкана, стига до моретата. Ил. Волен, МДС, 141. Оная неделя, .., гледам я накитила се, .., па като минува покрай бабини Лалини, назък-назък постъпя. Т. Влайков, Съч. II, 11. Пътят пъпли по дъното на клисурата, на длъж по реката, като минува по мостове ту на единия, ту на другия бряг на Рила. Ив. Вазов, Съч. ХV, 8-9. Изказва [Гешев] някои съждения относително наличните пари, които ще останат в страната от заема и минува на главния въпрос, именно на гаранцията с монопола на тютюня. Бълг., 1902, бр. 454, 1. Гоцевото детинство минува, разбира се, без твърде сложни грижи за възпитание и пр. нови работи у нас. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 170. В девет села той се слави, / за учен минува, / от дълбоко все зафаща, / с притчи хортува. Ив. Вазов, Съч. IV, 85. минувам се, мина се страд.