МИНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Минаване; минувание. Всеки разбираше, че колкото е необходимо да се изпрати посланик до Левски, толкова беше и опасно минуването на Дунава. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. А ние както сме наредени, почваме едно след друго да се навеждаме и да се провираме под издигнатите ръце на двете момичета, които при минуването на всяко дете ги спускат и гледат да го ударят по гърба. Т. Влайков, Пр I, 55.