МИНУВА̀ЧКА ж. Жена минувач. Смеховете се уталожиха, защото в това време черкова бе пуснала и всички присъствующи зазяпаха през прозорците, та изглеждаха пременените минувачи и минувачки на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 89. Наближавам с бързи стъпки пенсионната възраст .. Имам си всичко за тая цел: прослужени години, .., и едно кафене в съседство, през чиито витрини ще наблюдавам леките коли и минувачките. Ем. Манов, ПС, 9-10. Той [аржентинецът] би упрекнал в невъзпитание всеки, който не каже поне две думи на случайната минувачка. Св. Минков, ДА, 91.