МИРА̀ЗЕЦ м. Диал. Умал. от мираз. Бай Симеоновият баща дядо Найден отдавна се е поминал, .., но като си беше заможен човек остави коджа ми ти миразец на синовете си, та и они не браха ядове след смъртта му. Хр. Максимов, ЗР, 40. — На малкия брат, Дону, нему само стига. Едно, че са малко още — само с невестата нали са? Па друго — и миразец зе той две парчета, та от това му стига. Т. Влайков, БСК II, 177.