МИРАЗЧЍЙКА ж. Диал. Жена със зестра; зестраджийка. — Не ми й зулума от мама, / .. / Най ми й зулума от тебе, / дето ма малък ожени / за мома, за миразчийка. Нар. пес., СбВСт, 392.


Източник: Речник на българския език (онлайн)