МИРИДЍТИ мн., ед. (рядко) миридѝт м. Остар. Албанци, населявали областта около Скадарското езеро в Албания. Черната гора да въоружава, а арнаутите и босанците очекват из Цетин помощ и спасение. Двама миридити са отишле вече в Цетин, за да са споразумеят с княз Никола. С, 1872, бр. 39, 312. Миридитите вече броят 6 000 въстаници, добре въоружени и турците досега нищо не сполучиха срещу тях. НБ, 1877, бр. 68, 264. — Миридитите, които са католици, захванаха да са занимават с изданията на своя патриот съотечественик. С. Бобчев, ПОС (превод), 50.