МИРЍСАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мирисане. Културний човек във вашето време е приличал на човек, потънал до шия в някое вонещо и отвратително блато и утешающ се с мирисанието на някое стъкълце с парфюм. ССГ (превод), 147.
