МЍРИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който има, излъчва мирис, миризма, аромат; ароматен, миризлив. При изследванията, проведени напоследък, е установено, че молекулите на мирисните вещества имат електрически заряд. Ц. Цанев и др., ЧП, 53. С цветя мирисни пъстрей полето. Π. Κ. Яворов, Ден, 1895, кн. 11-12, 1015. Тук шарени месали / разстилат се, отвъд набрали / куп орехови мирисни листа / и ги редят на няколко места. К. Христов, ЧБ, 34.
2. Който се отнася до миризма; мирисов. По своя път рибите се ориентират посредством обонянието си, .. Това показва колко дълго време могат да се запазят у рибите условните рефлекси, създадени при участието на мирисни усещания. П. Коларов, РП, 34.