МИРМИДОНЯ̀НИН, мн. мирмидоня̀ни, м. Остар. Книж. Мирмидонец. Ахил поискал за себе си прекрасната пленица Брезеиза, но вождът на народите Агамемнон, му отказал. От туй са породи силна крамола, поради която Ахил с дружините си мирмидоняни, .., отделил са от другите гърци. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)