МИРОВЪЗРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мироглед, светоглед. Искаше ми се да проникна в душевните му [на св. Иван Рилски] дълбини, да постигна тайната на неговото мировъзрение на Твореца, на природата, на света. Ив. Вазов, Съч. ХV, 40. Неговото [на Коперник] учение било изложено в книгата му „ Върху кръгообращението на небесните тела“. С нея бил нанесен съкрушителен удар не само върху господствуващата още от времето на Аристотел геоцентрична система, но и върху религията и върху религиозните мировъзрения. А. Бешков и др., ИГ, 88. Току-що споменатите разкази съответствуват напълно на пантеистическото мировъзрение на индийците и на учението им за въплощенията. М. Драгоманов, СбНУ II, 178.
— От рус. мировозрение.