МИРОЗАКЛЮЧЀНИЕ, мн. -ия, м. Остар. Книж. Сключване на мир, на мирен договор. Както секи може да забележи, .., условията на това мирозаключение били почти еднакви с ония, които ся бяха согласили в лето 433. Г. Кръстевич, ИБ, 281. Генесий, ако и да помянува блъгарите със собственото им това имя, обаче назовава ги и уни на едно място, гдето укорява царя Леона Арменина, защото в мирозаключенията си с блъгарите в лето 814, .., одължил тях да ся заклънят по християнски. Г. Кръстевич, ИБ, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)