МИРОЛО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -оѝ, м. Остар. Диал. Миралай. — Ама утре рано, .., у град да си при миролоя! .. — Знам ли я що ме чака? Забитлък е това, не е шега, като те вика — ще идеш! М. Георгиев, Избр. разк., 212-213.
