МИРОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който иска, обича мира, който е против войните; невойнствен. Още по-тежък е бил животът на миролюбивия човек, когато е нарамил раницата и е тръгнал по дългите пътища на войната в строя. Е. Каранфилов, Б III, 140. Българският народ е миролюбив и любознателен. Ал. Гетман и др., СБ, 30.
2. Който изразява желание за съгласие, помирение, спокойствие; мирен, покорен, примирителен. — Добър ден, кир Яне, дайте ми комат хлебец, за Бога — прибърза да каже Бойчо, за да заяви своите миролюбиви намерения. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 172. — Ами мене ще ме вземете ли? — вече с напълно миролюбив тон попита Юлия. — Къде да те вземем? — Как — къде ? Ами че на тавана. П. Вежинов, СО, 20. Миролюбива политика. Миролюбиви цели. Миролюбив начин.