МИРОНО̀СНИЦА ж. Остар. Църк. Мироносица. Рано сутрина в съботен ден, докато нямало още други мироносници по гробовете, .., с малка тесличка в ръката, разчистяла гробовете на юнаците. З. Стоянов, ЗБВ I, 143. Священикът взема кандилото и кади три пъти светите дарове, с което напомнюва онова почитание, което са изразили мъдреците, като са принесли на новорожденния спасител смирна и ливан, и аромати, които са донесли мироносниците на Христовия гроб. З. Петров и др., ЧБ (превод), 92-93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)