МИРОПАЗЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Пазител на реда, спокойствието, мира1. Ако поиска някой да са съди на давия за таквази някоя случка, намерва си белята; ако ли е жена, .., обикалят я и даже я обезчестяват наяве миропазителите юзбашии и заптии. НБ, 1876, бр. 19, 73.