МИРОПОМА̀ЗАН, -а, -ο, мн. -и. Прич. мин. страд. от миропомазвам като прил. Църк. 1. Който е помазан, осветен с миро. След няколко минути над божията обител са възцарила праведна тишина. Братията спале кротко и невинно; возточният вятър прохлаждал тяхната миропомазана кръв и техните освещени тела. Л. Каравелов, Съч. V, 28.
2. Прен. Който е привилегирован, облагодетелстван. Една камера, която в цяло едно заседание не може да реши вопросът за свободата на вероизповеданието, не заслужава особено внимание. Това показва само туй, че .. са намират и такива .., които очакват щастието на Франция от падающите от небето чудотворни икони, от графа Шамбора и от миропомазаното дете на седанския херой. Хр. Ботев, Съч. 1929, 158.