МИРОПОМА̀ЗВАМ, -аш, несв.; миропома̀жа, -еш, мин. св. миропома̀зах, прич. мин. св. деят. миропома̀зал, св., прех. Църк. Помазвам, освещавам някого с миро; миросвам. Ето тук е Хростовия гроб. От този отвор се влазя в преддверието. Тук е розовият мрамор, на който ангел е миропомазал Христовото тяло. А. Каменова, ХГ, 45. Патриархът е миропомазал малкия царев син и после му е сложил Асеновата корона върху главата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 193. На българския патриарх и на приемниците му папата даде право (чрез кардинала) да миропомазват и короноват българските царе. Р. Каролев, УБЧИ, 41. миропомазвам се, миропомажа се страд.
МИРОПОМА̀ЗВАМ СЕ несв.; миропома̀жа се св., непрех. Помазвам се, освещавам се с миро; миросвам се. Изповядах се, причестих се и се миропомазах. Др. Цанков, ТМ (превод), 176.