МИРО̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Църк. Отгл. същ. от миросвам и от миросвам се; помазване, освещаване с миро; миропомазване. След миросването, както му е реда, трябваше да идат с детето на госте по роднини. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269.
