МИРОТВО̀РСТВО, мн. няма, ср. Отвл. същ. от миротворен. Кървавото безсмислие на тая „жетва“ Йовков разкрива в разказа „Пред Одрин“, където, .., той рисува една наистина величествена по епическата си широта и по хуманния си смисъл картина единствена в нашата баталистична литература, годна да влезе във всяка международна антология на човеколюбието и миротворството. Г. Константинов, ПР, 212.


Източник: Речник на българския език (онлайн)