МЍРТА ж. 1. Вечнозелен декоративен храст или дръвче с дребни ароматни бели цветове, който вирее по Средиземноморието и чиито етерични масла, съдържащи се в листата му, се използват в парфюмерията и медицината. Myrtus communis. Катедрата за писане беше от тъмно дърво и ухаеше леко на мирта. А. Гуляшки, ЗВ, 387. Аз не знам друго място на Земята, където под перестите листа на финиковите палми растат прекрасни ябълкови дървета, където мирти, лаври и тамарикси се смесват с рози и олеандри. В. Дойков, НС, 9. Той [бати] се извърна и дълго оглежда околността. Обраслите в лозя и мирти склонове на планината стръмно свършваха над морето. Ст. Дичев, Р, 193. Когато слънце залезе / и модра вечер припадна, / млад момък мина край нея / с мирти и рози в ръцете. А. Муратов, Худ. С I (превод), 527.
2. Цветът на това растение.
— От перс. през гр. μϑρτο, μϑρτος.