МИРЯ̀НИН, мн. миря̀ни, м. Църк. Недуховно, светско лице. Противоп. духовник. — Съгласих се — продължаваше Климент. — Казвал съм ти и друг път, че съм наполовина духовник, наполовина мирянин. В. Геновска, СГ, 57. Той се обърна пак към епископа и пак му целуна ръка, както подобаваше на мирянина със смирението му пред всеки божи служител и пълномощник. Д. Талев, С II, 123. Идваха миряни, болни и здрави, за да се поклонят на мощите на света Петка, на свети Иван Рилски и на други светци, с които се славеха престолните черкви и манастири. Ем. Станев, А, 37.