МИРЯ̀НКА ж. Църк. Жена мирянин. Наближаваше отпуск на черковата в метоха, набита с богомолки .. Една част от тях бяха мирянки млади булки и госпожи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 63. Най-напред я изобразяваше мирянка с очи като утринни звезди, с мигли като лъчи. Ем. Станев, А, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)