МИРЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Остар. Който се отнася до мирянин и мирянка; светски, граждански, мирски. На другия ден Арма ми донесе мирянски дрехи, пояс и ямурлук. Ем. Станев, А, 124. Той се лишил от носа си преди да бъде священик, вследствие на стари мирянски грехове, направени в младите му години. З. Стоянов, ЗБВ I, 156. — Войската трябва да се пази от леност и мирянски зарази. А. Гуляшки, ЗВ, 89. Само тези въпроси падат под компетенцията на мирянските съдилища, които имат характер на граждански искове. СбНУ IV, 159-160.