МИРЯ̀НСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички миряни като една общност; недуховните лица, гражданството. Спокойни и смирени са духовниците, а мирянството е бурно и греховно.

2. Състояние, положение на мирянин. Много и здрави нишки свързваха Стойко с църквата. Книгите .. Нали книгите щяха да станат недостъпни за него, ако се върнеше към мирянството. С какво право книжник-мирянин би проникнал в Зограф или Бачково? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 252.


Източник: Речник на българския език (онлайн)