МИСКЀТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мискет; мискетен. — Колкото е по-малък съдът, толкова по̀ можеш да го затоплиш, докато зрее [виното], да му сложиш къде ябълки, къде мискетови зърна. С. Северняк, ИРЕ, 1022. Гостите отишли в Карлово, почерпили ги с прочутото мискетово вино. Чудомир, СбСт, 31. Имаше [на угощението] риби и хайвери, хубави бели свински пържоли, светло мискетово вино от стари лозя. П. Спасов, ХлХ, 249. Мискетов дъх. Мискетова миризма. Мискетово лозе.