МИСЛЍМО нареч. 1. С гл. съм в З л. ед. обикн. в отриц. форма. Означава, че е възможно, че може да се извърши или да съществува нещо. Какъвто беше дребничък и немощен, не беше мислимо да си пробие път до трона на Огнянова, пред самия олтар. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 149. При това грамадно неравенство в числото на хората и в превъзходството на оръжията, мислимо ли беше какво-годе противостояние от страна на перущене? З. Стоянов, ЗБВ III, 283. В Рим има близо триста църкви и не е мислимо да види човек всичките. К. Величков, ПССъч. III, 144.
2. Остар. Книж. Мислено. Всякой си задаваше мислимо въпрос: „Какво ли ще свари домашните си и дали ще свари някои живи?“ Правдоборски, НБО, 6.