МИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който споделя, изповядва мистицизъм; мистически. Сцени с подобни превръщания се срещат твърде често и стоят във връзка с мистичните учения за преселването на душата. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Докато дълбоко религиозните църковни дейци, мистичните натури постигат християнското учение и морал, като обикновено влизат в конфликт с църковната организация, .., то Раковски вижда значението и ролята само на „историческото християнство“. Т. Жечев, БВ, 146-147.
2. Който се дължи на вярата в свръхестествени сили и общуването с тях; тайнствен, загадъчен, мистически. Прословутата чеховска тъга, която преди се смяташе за .. абстрактна, завоалирана с някакви мистични предчувствия, е съвсем конкретна, има свои дълбоки социални корени. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56. Целият исполински Балкан носи на своите плещи легендарния герой [Хаджи Димитър] и вечерта пее неговата хайдушка песен. Тук се постига онова мистично сливане на хайдутина с Балкана, за което говори Боян Пенев в статията си за Ботева. М. Николов, БР, 1931, кн. 8, 261. Испанците имат известно сходство с русите .. И едните, и другите имат нещо неясно, мистично в душите си. Б. Шивачев, Съч. I, 16. Тя се превъплощаваше пред мене всеки миг в по-нов образ на жена, на жената .., струваше ми се, че в онези мигове виждах с едно мистично прозрение самата същина на загадъчното същество — жена. Г. Райчев, Избр. съч. II, 229.
3. Който е изпълнен, пропит със загадъчност, тайнственост, мистика; тайнствен, загадъчен, мистически. Беше края на юний. Нощта, топла, тиха и светла — една от ония балкански нощи, пълни с мистична безмълвност. Ив. Карановски, Разк. I, 161. Изгряването на месеца, тая пленителна и мистична феерия на нощта тук, .., всякога е едно радостно събитие. Й. Йовков, Разк. II, 61. Свиреше мистична арабска музика. А. Страшимиров, Съч. V, 281. Обичам равнините ти безкрайни, / безмълвието мистично на леса. К. Христов, ПП II, 35. Своето мистично чувство човек е обличал в най-различни представи, които са отговаряли на културното ниво на времето. ПН, 1932, кн. 3, 34. И както в древните религии, в душата на народа се поражда и живее една мистична обич и поклонение към това място [Пирин планина]. Й. Йовков, Разк. III, 78.